Марионетки на катастрофата: македонската драма и бурето с барут

Александър Симов Александър Симов

Карл Попър, истинският автор на идеята за "отвореното общество", която след това така обсебва един милиардер, че той нацвъка едноименни фондации из целия свят в една грантова паяжина, е дал точно обяснение на това кое се нарича "псевдонаука". Според него най-сигурният признак за псевдонаука е, ако една теория е в състояние да обясни всичко по света. Попър е критически рационалист и заради това за него е най-важно един учен да може да допусне, че теорията му не е вярна. Ако не е в състояние да направи това, то значи той е направил крачка по пътя на псевдонауката.

Ако приемем разсъжденията му, то значи чисто логически следва, че освен псевдонаука има и псевдоанализ. Ако анализът ти винаги изхожда от едно име като моралистично обяснение на злото в света, то значи ти е време за преглед при психиатър. Ето защо са ми смешни нашите психодесни. Когато виждаш навсякъде Путин ти всъщност не обясняваш света. Напротив замъгляваш го. Не анализираш, а фрустрираш, но това са толкова фини детайли, че нито един човек със спешна нужда от хапчета няма как да ги забележи.

Ето защо сетивата ми настръхнаха, когато прочетох как Русия и Путин са виновни за ескалацията на напрежение в Македония. Нека да припомним - в четвъртък вечерта протестиращи нахлуха в македонския парламента и пребиха лидерът на социалдемократите Зоран Заев, както и още няколко депутати от неговата партия. Ще опишем набързо драмата, защото тя е важна, ако искаме да направим верните изводи, а да не плуваме в мъглицата на общите фрази и абстрактните пожелания.

След вълната от протести през миналата година, на изборите на 11 декември 2016 година партия ВМРО-ДПМНЕ начело с Никола Груевски пак спечели изборите, но депутатите им не стигнаха за съставяне на управление. Преговорите на Груевски с албанските партии се провалиха и така Македония зацикли в безвремието на политическа криза. От нея се възползваха социалдемократите, които търпеливо се договориха с три албански партии и съставиха ново мнозинство в парламента. Президентът Георге Иванов обаче отказа да връчи мандат за съставяне на правителство, защото обвини новият съюз, че иска да разпокъса на части страната. Новата коалиция отговори с това, че за първи път от 1991 година избра за шеф на парламента албанецът Талат Джафери. Страстите се нагнетиха не само от неговия избор, а от това, че Джафери произнесе речта след своето избиране на албански. Депутатите от ВМРО-ДПМНЕ отговориха на това с изпълняването на македонския химн. Албанските парламентаристи пък отговориха с пеенето на албанския и ето, че имаме пред нас рецепта за катастрофа, която е на път да се превърне в сериозно изпитание не само за Македония, но и за целия Балкански полуостров.

Но тук изпълняваме и детективска задача. Търсим коварната роля на Путин, защото Путин е вечното политическо зло нали? Къде ли може да е дългата руска ръка, защото десетки самозвани анализатори се събудиха с пяна на уста и с повтарянето на тази теза. Нима Русия е накарала Джафери да произнесе реч на албански, а след това е палнала клечката на македонските националисти? Защото знаем, че това са страсти като скачени съдове - възходът на едните дава жизнена енергия на другите. В това се крие разрушителната сила на национализма. Той е като дух, пуснат от лампата и не може да бъде върнат от там. Като граната на която предпазителят е загубен и ни делят секунди от фаталния взрив.

Всъщност логическото осмисляне на ситуацията показва нещо различно. Вън от това, че страстите в Македония не са утихвали от няколко години насам и страната се люлее като болен от треска, си струва да анализираме действията на Джафери. Той със сигурност е съзнавал ефекта от своите действия - да прочетеш реч на албански от такъв форум като да запалиш факла в барутен погреб.

Нека да припомним - според споразумението от Охрид, което бе подписано на 13 август 2001 година и постави край на сблъсъка между македонските сили за сигурност и Армията за национално освобождение, албанският може да стане официален, но само в общини, където 20 на сто от населението говори този език. Оттогава насам обаче лидерите на трите албански партии упорито се борят за признаването на езика и на национално ниво. През януари тази година бе оформен поредният призив за нещо подобно. Тогава рамо даде и албанския премиер Еди Рама, който в личния си фейсбук-профил написа, че "това е историческа крачка и че албанците не преговарят за фотьойли". Напрежението по темата стигна до нов пик и заради това действията на Джафери са не само непремислени, те могат да бъдат окачествени като умишлено провокационни. И в задача се пита единство откъде той е взел увереност да извърши тази крачка? Защото ще е историческа наивност да смятаме, че това е обикновена импровизация. Подобно провокации, показва историята, винаги са продукт на външна намеса, но няма начин тя да идва от Русия. Следователно, ако има някакъв виновник трябва да го търсим по други географски ширини. Защото други дипломатически школи са известни с уменията си да оркестрират такива пърформанси след които една държава почти не може да се възстанови.

Написах това и попаднах на изявление на евродепутатът Ангел Джамбазки, което ме изуми с полета на свободната мисъл. Русия, казва той, "палела чергата", защото така удряла по Европейския съюз. Крайно време обаче е да уточним единна версия. Как Русия удря по ЕС - с митичните си хакери, с ордата си от тролове, с финансирането на кандидате за президенти, с избора на Тръмп или с паленето на чергата в Македония. Защото, ако една държава е способна да прави всичко това едновременно значи тя има неизчерпаеми ресурси и стратегически мощ. Но пък малко след като сложи този бисер на масата, Джамбазки обяви, че България трябвало да мисли и за възможност с военни сили да се намесим в Македония...Така че мисля да го оставим сам със себе си и да не му се бъркаме повече. Проблемът е, че той принадлежи към партия, която вече дойде на власт, а очевидно по никакъв начин не осъзнава, че дрънкането на оръжия, пък било и то само на думи, е като ходене по конец над пропаст.

Но да го оставим настрани. След всичко това вече си имаме всички съставки за катастрофа налице - албанският национализъм челно се сблъсква с македонския шовинизъм, което в далечна перспектива може да доведе дори до разместването на границите на Балканите. Не го пожелавам, но няма как да го изключим, защото към момента изобщо не е ясно дали политическият диалог в Македония ще може да бъде възстановен и върнат в нормалните рамки. И все пак териториалната цялост на Македония трябва да бъде свирепо бранена и от нейните съседи, защото обратното ще означава завръщане отново в състоянието на "буре с барут", каквото беше заглавието на една пиеса на македонецът Деян Дуковски.

Проблемът е дали двете страни в конфликта ще осъзнаят, че решаването на проблема е в разговора, а не в конфронтацията. Защото от този конфликт не печели Македония, не печелят Балканите, а ръце потриват външни сили, които отдавна са свикнали да разглеждат света като шахманта дъска и не им пука колко жертви падат в този процес. Съзнавам колко е лошо, че няма лесни решения на всичко, което се случи и анализът в окото на бурята не може да бъде особено дълбок. Но тези, които най-много буйстват на тази тема и търсят следите на Путин, трябва да се запитат дали пък не са марионетки на катастрофата.

Последно променена вСъбота, 29 Април 2017 15:43

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

нагоре