Реформатори на реформите: Цветан Цветанов и светкавиците на гербаджийския ум

Александър Симов Александър Симов

Като гръм, като мълния, като светкавица на гербаджийски ум, като топовен изстрел в мозъка, като удар със скалпел по череп, като интелектуално торнадо ме порази едно откровение на Цветан Цветанов в парламента.

При откриването на първата сесия на 44-ото Народно събрание заместник-председателят на ГЕРБ прочете текст като буфосинхронада, която се дави в измислици. Хората искали дясноцентристко управление. ГЕРБ щели да управляват прозрачно. Промяната била самоцел. И ред други мозъчни бомби. Но някъде в средата на текста си Цветанов достигна нови висоти. Като цел на партията си той обяви - "реформата на съдебната реформа."

Реформа на реформите. Arbeit macht frei. Преливане от пусто в празно. Видими резултати. Градим България. Реформираме реформите. Патриотизираме ги. С цветанцветановски лингвистичен тероризъм. Гербаджийски дзен. Дао-то на безумието.

Вън от шегата - убеден съм, че този път зам.-шефът на ГЕРБ каза истината. Фройд веднага щеше да се съгласи. Това класическа политика от прехода. Правим реформи. После се отказваме от тях. И почваме други. Животът протича между две реформи. И нито една от тях не носи светло бъдеще или спокоен живот. Тъкмо човек свикне с ритниците на едната реформа и зад ъгъла го дебне друга, още по-коварна, която още по-сериозно му бърка в джоба или в здравето.

В началото си помислих, че може би сънувам. Защото в рамките на моя кратък живот (добре де, кратък е за мен, злобари такива) съдебната реформа бе приключвана няколко пъти. Първо тържествено я приключиха СДС. Наритаха гадните комунисти. Напълните съдебната система с демократични кадри с пренаписани биографии. Послед реформираха реформата. Оказа се, че комунистите пак са виновни. Пак пречели. Умните и красивите оргазмираха по улиците как трябвало да има съдебна реформа, защото иначе трюфелите щели да им горчат постоянно. И се стигна до позата "исторически компромис". Реформираха реформата и новата реформа победи. Звучаха фанфари. Цецка Цачева по една телевизия обяви, че историята на практика спира, защото реформата е победила и историята няма накъде повече да се движи.

Сега се оказа, че трябва да реформираме и тази реформа. По същия начин по който ни обещаваха много доходи, а сега ще реформират и това си обещание. Всички обещания на коалицията ГЕРБ - ОП, талантливо кръстена ОПГ, са отложени за красивото и невъзможно бъдеще след 4 години. Ще живеем красиво, но утре, а днес потърпете, ако трябва да перефразираме един поет. И понеже тези 4 години просто няма как да се случат, защото управление създадено като карикатурен пъзел има немощни сили за продължителен живот. Заради това те нямат намерение да правят каквото й да е. Ще реформират реформите. Продавачи на топъл въздух. Доставчици на несбъднати сънища. Дилъри на нищоправене на малки парламентарни таблетки.

Ако напуснем лиричният стил можем да открием в думите на Цветанов концлагеристко статукво. Знаете как е било в онези фабрики за смърт - местиш камъните от единия край на ограда до другия. След това обратно. България, в този смисъл, прилича на политически концлагер. Защото страната е скована от безсмислените реформи. От реформите на всяка цена, които естествено водят до "реформа на реформа", налудният цикъл на нашата кофти самозатворена безкрайност. И понеже всичко това е имитативно, и понеже ГЕРБ е партия, която е лишена от собствен смисъл и прилича на амеба, която се движи от инстикти, а не от разум, тя си осигурява парламентарно бъдеще чрез безвремието на вечното статукво. Това е като ремонт на кола, който никога не свършва. Като строеж, който не може да бъде завършен. Като магистрала по която веднага се появяват дупки, защото нашите фирми са крали и с ушите си. И именно това ще ни даде новата коалиция. Тъпчене на едно място. Това е огромна кражба на историческо време, но кои сме ние, че да спорим с титанът Цветан Цветанов и с неговата философска школа на перманентната реформа.

Ето защо на Цветанов промяната му се виждала самоцелна. Защото промяната означава да напуснеш матрицата на тази безкрайно повтаряща се държава на олигархичните паяжини, десните лицемери и откровените крадци, за да потърсиш различен живот. Промяната означава да се раздешил със статуквото, да махнеш за сбогом на безкрайното реформиране и да се опиташ да откриеш в рамките на този един-единствен живот по-поносимо битие. Защото всичко останало е капан. Всичко останало е Цветан. Цветанов. Всичко останало е реформиране на реформите. И след това отначало. Не ви ли се повръща от това?

Защото моят стомах отдавна не издържа.

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

нагоре