Трилърът с уседналостта и медийните писъци

Александър Симов Александър Симов

Закон за уседналост. Медийни писъци. Правителствена паника. Посечен чиновник. Мистерия с "Дондуков" 2. Десни заплахи за самозапалване. Протестни призиви за импийчмънт. Махмурлийско осъзнаване, че импийчмънт всъщност означава вицепрезидентът да стане президент. Още медийни писъци.

Общо-взето това е накратко сюжетът в който се е заплела българската публична среда в последната седмица, а всички знаем, че единственото колективно садо-мазохистично удоволствие, което ни е останало е да се давим в нашите собствени скандали. Всъщност като никога имаше възможност от една медийна истерия да се стигне до качествена дискусия за проблемите на българското изборно законодателство, но тя бе изпусната в мига в който спорът мина в партийна атака срещу президента Радев и така кресчендото уби смисъла.

Нека да припомним откъде тръгна всичко. На сайта на Министерството на правосъдието бяха пуснати за кратко промени в закона за българското гражданство, които предвиждаше въвеждането на уседналост за гласуването на парламентарни избори. Когато стана ясно това политическото напрежение се нажежи до червено. ГЕРБ усукаха въжето около шията на този проект с бърза позиция против закона и против това, че някой се опитва да лиши сънародниците ни в чужбина от право на глас. Гръмотевицата блесна силно. Служебната министърка на правосъдието Мария Павлова обяви, че уволнява началникът на дирекция "Съвет по законодателството" Любомир Талев, който пуснал проекта без да го съгласува. Талев тръгна по медиите да се зъби, че бил наследник на Кузман Шапкарев и Багряна, а това по мистичен начин трябвало да означава, че той е прав и невинен като девича сълза. Според неговите думи, казани след уволнението обаче, лично президентът Радев изискал тези поправки и те дошли направо от "Дондуков" 2 подготвени. Разбира се чрез подобно заявление се предизвиква жесток скандал, защото президентът няма право на законодателна инициатива и пускането на тази червена светлина веднага накара видни десни публицисти да почнат да се ужасяват мелодраматично от посегателството срещу Конституцията. В крайна сметка държавния глава излезе с изявление, че не е политик, който би наблюдавал безучастно как има външен натиск в нашите избори и по същество пое отговорност за идеята за уседналост. Но скандалът вече се въртеше като лавина из медиите. Някои дори заговориха за импийчмънт и в началото тази тема бе подета от цялата демократична общественост, която ентусиазирано взе на "ура" темата. После дойде махмурлукът на осъзнаването, че импийчмънт на Радев означава цялата власт в ръцете на Илияна Йотова. Тъжни дни за либералните съвести. Мрак и ужас.

Въпросът с Любомир Талев, уволненият чиновник от Министерството на правосъдието, също е отделен сюжет в тази политическа мистерия. Медиите и десните публицисти воглаве с Евгений Михайлов и Иво Инджев го изкараха някакъв светец, който почти сигурно ще ходи по водата. Дори кратко вглеждане в биографията му обаче разкрива съвсем друга истина, доста по-мрачна, банална и достатъчно интригантска. Например в предаване на бТВ "Лице в лице" от 22 януари 2016 година Любомир Талев директно си признава, че не е обикновен симпатизант, а член на ГЕРБ, както и на нещо, наречено Институт за дясна политика. Това с членството в ГЕРБ прекрасно може да се види от страничката на уволнения във фейсбук, където в периода на предизборната кампаниятга същия споделя яростни и пламенни статуси, пълни с любов към Бойко Борисов и украсени с хаштага "видими резултати". Нещо повече, за да не остане грам съмнения в политическите му пристрастия и романтични обвързаности, той споделя и статуси на самата Екатерина Захариева. Очевидно човекът е търсил начини да се отблагодари за назначението си в Министерството на правосъдието. И още една пикантна подробност, но пълна с политически заряд - по време на президентските избори Талев е яростен противник на всякакво гласуване в Турция, той често пише по тази тема, споделя, пени се, горещи се, за да защити имиджа си на консерватор. Казваме всичко това не, за да ровим в тъмното виртуално бельо, а просто, за да се види, че нямаме насреща си обикновен чиновник, а очевидно партийно назначение. Тоест Талев няма как да е безпристрастен свидетел на ситуацията, а със със сигурност играе за едната страна в тази драма. Това не е подсъдно, нито престъпно, но просто изяснява пламъкът в очите му, както и телевизионните уверения на Захариева, че ще го върне на работа, ако отново тя поеме Министерството на правосъдието. Съвсем логично е - калинката, която превърна скандала в медиен трилър е заслужила държавната си заплата. Но да не забряваме, че репликата на Иво Христов, че "десницата ще повряка" я знаем единствено от телевизионните проповеди на Талев, а те както изяснихме са силно партийни оцветени и кариеристично мотивирани. Нямаме срещу себе си безпристрастен свидетел, а протестър с политически амбиции, което силно снижава качеството на неговите показания, особено, когато са насочени срещу основния враг на ГЕРБ тези дни - ген. Радев. Ясно е, че връщането на Бойко Борисов във властта може да се осъществи чрез пълен конфликт с президентската институция и ето, чудодейно, се появи точното гербаджийче, което да разпали огъня, за да не може от пушека от него да се видят истинските очертания на картината и да се добие точно знание за мотивацията на президента, както и за това как е протекла тази среща на юридическите експерти. Но имаме всички основания да не вярваме напълно на версията на Талев, особено що се отнася до качването на закона на сайта. Младият гербер, ако наистина е символ на морала, едва ли би качил идеи, които така ненавижда, че цялото му същество се бунтува. В една или друга степен те трябва да са били в съзвучие с тайните пориви на душата му, както показва фб-историята му. Тоест от един момент нататък всички свидетелски показания стават съмнителни и тепърва ще изясняваме кой какво е казал, какви са били мотивите му и жертва на жестока репресия ли е Талев или просто бе посечен като част от мотора на голямата интрига.

След като опитахме да видим контурите на драмата, нека набързо да се опитаме и да бъдем обективни. Промени за уседналост не се правят по този начин. Това е тежък, мъчен разговор и няма как да стане или през Министерството на правосъдието. Президентът можеше да даде старт на този дебат чрез обръщение към нацията, а не да го прави постфактум. И това, че не го направи е грешка. Не смятам, че тази грешка е в разтърсващ вселената мащаб, най-малкото и заради това, че хората, които бяха на фронтовата линия и видяха пряко как Турция се меси в нашите избори нагло, арогантно, прицелено и цинично, са убедени, че нещо трябва да се направи, ако искаме България да я бъде. С други думи - Радев е уцелил посоката, а другото са технически детайли, които могат да бъдат прецизирани и пипнати. Има начини. Никой не иска да отнема на българите в чужбина правото на глас, но държавата на всяка цена трябва да реагира на външните намеси. Въпреки това обаче Радев трябва да е наясно, че неговата администрация се намира под микроскоп и такива маневри няма да му бъдат прощавани. Не че представляват грубо посегателство над законността, а защото в България ще има два центъра на власт, които са обречени на сблъсък. Нищо в околностите не дава знак, че е възможно мирно съвместно съжителство. ГЕРБ видяха малка пролука и нахлуха като танкова рота на чужда територия. И това е само началото. Очевидно е, че Цветан Цветанов и до днес съска от култовата реплика на Радев към предишния парламент, че им остава само една седмица работа.

Второ - Радев очевидно има проблем със служебното си правителство. То от ден номер 1 се държи странно и уби идеята за промяна в зародиш. Не беше нормално Огнян Герджиков да говори за надграждане, след това да признава, че е гласувал за Реформаторския блок. Вместо мотор на промяната той се превърна в цирков артист, който се опитва да изглежда елегантно, дори и когато не е свършил нищо, а е стоял на сцената само за украса. И отмяната на постановление номер 208 също мина през територията на скандала, защото да припомним премирът веднага пусна стенограмата от заседанието, за да покаже, че действа под натиск. А всъщност натиск няма. Цялата предизборна програма на Радев бе посветена на отмяната на това постановление. Но спирачката "Герджиков" президентът всъщност си я инсталира сам, тоест няма на кого да се сърди, когато нещата с диалога и комуникацията не вървят. В България вече никой никога няма да разполага с цялото политическо време. Хората искат промяната веднага и чакат моментални действия. Тоест Радев вече няма време да се учи, а трябва да се научи да действа. И ще е добре, ако едно от действията му е да ошамари през ръцете министър Ради Найденов, който така бързаше да похвали американците, че са бомбардирали Сирия, че сътвори налудничав текст. Защото Радев трябва да се притеснява, когато го атакуват ГЕРБ, но започнат ли да съскат избирателите му, тогава ще се види в проблем.

Последно променена вЧетвъртък, 20 Април 2017 17:03

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

нагоре