Шокиращ разказ на Оли Груева разкрива далаверите и разхищенията на Боршош в НДК

Оли Груева Оли Груева

Разплитането на чорапа около НДК започва в края на 2015 година от Оли Груева, по това време втори изпълнителен директор на НДК (в периода ноември 2014 - септември 2015), уволнена от Мирослав Боршош, след като тя вади на бял свят факти от неговата управленска дейност.

Оли Груева е назначена през ноември 2014 г., няколко дни преди Боршош, за втори изпълнителен директор на НДК от тогавашния Принципал - Министерство на културата в лицето на министър Вежди Рашидов, и е определена за член на Борда.

Какво става по-късно в НДК?

ОЛИ ГРУЕВА разказва пред Епицентър.бг:

Още с идването си в НДК Мирослав Боршош вкара усещането за недоверие и нежелание да работи в екип с когото и да е и ни го заяви право в очите. Разбрахме се аз да отговарям за нещата, от които разбирам – менажиране на култура, а той - за по-крупните дейности в НДК. Работата някак си потръгна. Първите месеци не сме имали проблеми.

Като ново ръководство заварихме в НДК наличност от една прилична сума - около 6 млн. лева по банкови сметки и около 3 млн. лева в депозити.

Много скоро обаче с присъщия си размах и величие г-н Боршош започна да се хвърля в огромни финансово разточителни проекти, които не смятам, че са лоши, напротив – аз ги харесвам, но всичко наведнъж не можеше да стане.

Както втори изпълнителен директор аз бях съотговорна, но същевременно неинформирана за нищо, защото той беше забранил достъп до всякаква информация. От друга страна, аз подписвах електронните плащания и така добивах представа какви пари излизат от НДК.

Един ден човек от счетоводството загрижено ми каза насаме, че е притеснен, че много бързо от сметките излизат невероятни суми за плащания в кратък срок.

За какво става дума?

Първо.

Проектът „Квартет“ излезе на държавата 450 000 лв., което означаваше, че при една запълняемост на залата и средни билети от 20 лв. трябваше да има поне 9 -10 пълни представления, за да се изплати. Но това не се случи. Имаше първо представление с покани и билети – премиера с много шум, второто бе на пуснати завеси и прикрити първи и втори балкон с рехава посещаемост. Третото и четвъртото представление паднаха. А само наемът за необходимата техниката на ден бе около 50 000 лв. За реклама бяха похарчени около 90 000 лв.! Независимо, че представленията падаха, на участниците се изплатиха огромни хонорари, които надвишаваха стойността на процедура по обществена поръчка – само на режисьора Явор Гърдев бяха изплатени 30 000 лева хонорар за спектакъла „Квартет”!

450 000 лв е огромна сума! Това е бюджетът на няколко провинциални театъра. Това беше първото фрапантно нещо, което ме притесни.

Второ.

За визуалната концепция на зала „Азарян“ се изплати хонорар от 74 000 лв на Н. Тороманов. Още 41 728 лв. бяха дадени на Яна Борисова, поканена за художествен ръководител на театралното звено, но тя напусна много бързо и без обяснения.

Трето.

Големи суми се дадоха и на Теди Москов за „Улицата”, като договорите се изготвяха при пълна тайна, без обсъждане с Борда, а самите хонорари се определяха еднолично от г-н Боршош.

Разходите на „Улицата“ не бяха толкова големи - около 250 000 лв. Изиграха се две представления в София и едно в Пловдив, платено от Община Пловдив.

Четвърто

Театралната дейност в НДК се извършваше без Дворцът да има статут на театър и без програма, съгласувана с Министерството на културата и без директорът да се е явявал на конкурс, както става при избор на директори на театри. Създаването на нови 5 театъра (театрални пространства): Зала 1, ДНК, театър „Азарян“, Нов театър и частично Зала 3, при наличие на достатъчен за града брой утвърдени театри, обърква и театралите, и зрителите и не е необходимо, а за момента бе излишен разход.

Театралните пространства се откриваха само за имидж с по една постановка, след което дейността им замира. Обявяваха се обществени поръчки без осигурено финансиране, което е нарушение. Имаше и сключени договори за създаването на тези нови театри, за които нямаше финансиране към настоящия момент. Пример: техниката в зала „Азарян“ бе доставена, но не бе платена. В залата нямаше столове, ремонтът се „претупа” поради липса на средства и в крайна сметка началната амбициозна концепция не бе изпълнена. Обществената поръчка за зала „Азарян“ бе за 1,5 млн. лв. и не бе изпълнена. Но хонорарите са изплатени.

Пето

Прословутият клуб „Перото“, който наистина е добре оформено пространство, работи на абсолютна загуба. В него на щат са назначени 12 души, като само разходите им за заплати не могат да се покрият.

Шесто

Изпълнителният директор Боршош е бивш собственик на фирма за продажба на билети, която е директен конкурент на НДК. В билетния център бе подменена голяма част от персонала на НДК със служители на въпросната фирма.

Седмо

Кадрови назначения. За първата година от своето управление г-н Боршош промени структурата на НДК. От 240 работещи служители той ги увеличи до 400, а фонд „Работна заплата“ нарастна със 100 000 лева. Уволни близо 80 души – кадри, които познават дейността на НДК, и назначи хора с дублиращи функции.

Към края на декември 2015 г. ПР отделът на НДК наброяваше 8 души, Протоколът - 6, още 4 бяха фотографите, Продуцентският център – имаше 13 служители, като не се знаеше кой какво работи.

Огромни разходи се пръснаха за личен ПР на г-н Боршош. Личната му пиарка не се интересуваше от нищо, свързано с Двореца, задачата ѝ бе да произвежда ежедневно новини, в които г-н Боршош да присъства с името и образа си. Плащаха се луди пари на избрани медии.

Осмо

Нямаше кой да каже „Стоп“ на г-н Боршош, защото на заседаниеята на Борда той диктуваше в протокола да се запише само това, което той е решил. Практика бе да се оформят решения на Борда със задна дата. Всички договори се сключваха от Изпълнителния директор при пълна непрозрачност. Стаята ми беше до неговата, бях втори изпълнителен директор, но научавах всичко пост фактум – от медии или от колеги. Това се отнасяше за всички членове на Борда. Многократно се опитвах да говоря с г-н Боршош за промяна на тази политика, но винаги без резултат.

Така за по-малко от една година се натрупаха повече от 3 милиона  лева неоснователни и необезпечени харчове. Това ми направи ужасно впечатление, стресира ме страхотно и аз се почувствах длъжна да сезирам Принципала.

Поисках среща с министър Рашидов. Той ни извика заедно с председателя на Борда Валентин Кръстев при главния секретар и разпореди да свикаме бърз Борд (след три дни), да поискаме писмено обяснение от Изпълнителния директор и да го освободим, като аз да поема управлението на НДК, което е търговско дружество. Много творци на културата забравят това, когато разказват какъв прекрасен културтрегер е г-н Боршош, че НДК се самоиздържа и винаги се е самоиздържал.

Незнайно как, г-н Боршош бе узнал за нашата среща при министър Рашидов и светкавично инициира смяна на Принципала - в рамките на тези три дни, в отсъствието на г-н Рашидов, НДК бе отнет от Министерство на културата и даден на г-н Томислав Дончев.

В деня, когато ние трябваше да извикаме Боршош пред Борда на НДК, той ме повика в кабинета си и ми каза следното, цитирам дословно нашия разговор:

- Боршош: Много съжалявам, пиленце, но Принципалът е сменен. Знам всичко и ти предлагам да си подадеш оставката.

- Аз: Нямам причина да си подавам оставката, нищо не съм направила.

- Ти си нелоялна към мен!

- Лоялна съм към Работодателя и Принципала - този, който ме е назначил, както и теб. Ние сме от едно място.

- Не, аз съм от друго!

Последва признание за моите страхотни качества на професоналист и уговорка, че ще продължим да работим заедно.

Беше ясно, че съм „на шейната“.

Два месеца по късно, през ноември 2015-а, бях съкратена. Махайки ме от Борда, Боршош остави НДК в ръцете на трима души: юрист, художник и... в своите. Никой нямаше на практика представа от нормален културен мениджмънт, ако не се броят неговите фамозни, скъпоструващи на държавата проекти, които в крайна сметка фалираха Двореца.

Опитах да се обърна към новия Принципал - чувствах се онеправдана, но и дълбоко убедена, че нещата, които се вършат, са нередни, и ще свършат зле.

С Томислав Дончев успях да се срещна на забележителната дата 8 декември 2015 г., беше много любезен, на срещата присъстваше неговият съветник и началник на кабинета. С мен по собствено желание дойде и техническият директор на НДК Александър Бабинов – той е на работа и в момента, за да изкаже своето възмущение от обществените поръчки, техниката, която ще се закупува и т.н.

Г-н Дончев ни прие изключително любезно и вместо 15 минути, които бяха опредени, стояхме около час. Правеше впечатление на човек, дълбоко незнаещ нищо – за първи път чуваше, първо, че аз съм освободена, второ, не бе запознат с нещата, които стават в НДК. Представих му 8 страници писмена информация с конкретни факти за случващото се в НДК, които и сега ги разказвам. Заявих, че НДК се управлява авторитарно, лошо, финансово неизгодно, че уронва престижа на инситуцията, и на Принципала, който допуска това да се случи. В писмото отбелязвам, че ние поехме НДК с 9 милиона, а само след една година в сметките му имаше 500 000 и по депозитите – много малко. Ръстът на приходите бе паднал с 30%.

Г-н Бабинов също се намесваше с конкретни факти, беше много развълнуван. Разказахме всичко от първо лице и г-н Дончев каза накрая, че ни моли всичко това да бъде написано като информация и да бъде изпратено заедно с финансови справки, които аз имах тайно със съдействието на колеги от счетоводството.

Направих информацията, приложих финансовите справки, заведох цялата документация в Министерски съвет, копие от нея занесохме на ръка в Министерство на финансите на вниманието на г-н Владислав Горанов. Към тази информация, подадена на две места, приложих и писмо на двата профсъюза в НДК- КТ „Подкрепа” и КНСБ. По подобен начин те изказваха възмущение от менажирането на г-н Боршош. То беше подписано от ръководителите на двата синдиката и с имената на 300 души от състава на НДК

Всичко това си случи в края на 2015 година.

На 24 февруари 2016 година получих писмо, с което се разпорежда на Агенцията за държавна финансова инспекция да направи проверка. Г-н Горанов бе наредил тази проверка. Но резултати нямаше.

Интересното е, че имаше специално проучване за разходите за спектаклите „Квартет” и „Улицата” и прилагане режим за възлагане на обществените поръчки. Но също без видим резултат.

По телевизията видях как в отговор на Слави Бинев, който бе внесъл питане за НДК, г-н Томислав Дончев изчете от трибуната на парламента едно писмо, виждаше се, че г-н Боршош му е предоставил. Там се казваше, че в НДК няма никакви нарушения, всичко е наред.

И за мен въпросът приключи!

След което на 14 март 2017 г. получих по пощата второ писмо от същата Агенция, в което изведнъж се казва, че при извършената проверка е установено нарушение на закона за обществени поръчки. Значи, първо преди две години нищо не откриваш, а сега се открива. Това е много любопитно.

Подчертавам - по времето, когато аз бях втори изпълнителен директор на НДК всички решения за Двореца се взимаха еднолично от г-н Боршош. Имал ли е чадър или не, не мога да кажа, но най-вероятно има нещо, иначе не би трябвало, когато има такива явни нарушения на когото и да е, да не се взимат съответните санкции.

Толкова много хора протестираха и не бяха чути.

Имам стаж от 40 години само и единствено в областта на културния мениджмънт. Радвам се, че най-накрая правителството погледна отговорно на НДК.

За съжаление, твърде късно!

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

нагоре